Плешивостта в Рим означавала липса на мъжество
Загубата на коса е процес, който в никоя епоха не е бил гледан с добро око. Много често причините са чисто естетически, но при някои цивилизации имало и допълнителен смисъл. В Древен Рим косата е символизирала мъжественост, смелост и плодовитост. Затова косопадът се възприемал като загуба на тези качества. Затова най- важните личности от тази епоха криели фактът, че оплешивяват.
Човекът, който олицетворява смисълът на косата в Древен Рим е самият Юлий Цезар. За да не си личи, че е плешив, той помолил Сената да му позволи да носи постоянно лавров венец. Така нямало да си личи, че остава без коса.
Други влиятелни исторически личности от периода като Тиберий и Доминициан също страдали от косопад. Те се опитвали да го скрият като оставяли косата да расте в задната част на главата и я сресвали напред. Също така
използвали и перуки.
Но римляните не само се опитвали да скрият проблема, но и да намерят разрешение. Медицината по онова време се базирала основно на билки и знанията за свойствата им се предавали от поколения на поколение.
В една от рецептите като основна съставка се ползвала билката laserpicium, която много се използвала в онези векове. Смесвали я с вино, оцет, черен пипер и миши екскременти. Сместа се използвала, за да спре косопада.
Но това далеч не било единственото средство, което използвали римляните. Друга странна рецепта включвала печени мишки, конски зъби, мас от мечка и от елен.
