Умрях от срам, когато оплешивях
Митко: Оплешивяването ме кара да се срамувам
Когато оплешивях, това беше много травмиращо за мен. Живея в малко населено място, където се знае всичко за всеки и безсмислените подигравки на моите приятели ме караха да полудея. Сякаш аз съм единственият плешив в цялото село.
Опитах какво ли не, но в крайна сметка косопадът не спираше и се принудих да отида на лекар в Пловдив. Докторът каза, че причина за моя косопад е преживения в казармата шок. Разпределиха ме във Вътрешни войски, а който не е минал от там, той не знае за какво става въпрос. Жестокият гърч на старите и офицерите буквално ни подлудяваше, а това се е оказало пагубно за косата ми.
Срещата с лекаря не разреши проблема косопад, а изписаните от него хапчета сякаш дори влошиха нещата още повече. Въпреки че обичам да си имам средно дълга коса, оплешивяването ме принуди да се обръсна канадска ливада, за да не личи толкова голото петно на темето ми. Започнах да нося и шапки.
Един ден случайно прочетох в интернет статия за косопад и стрес. В нея пишеше, че освен наследственото предразположение към оплешивяване, причина за това може да бъдат стресът и неправилният начин на живот. Никога не съм бил голям праведник, но тази статия сякаш ме надъха да започна наново. Като начало започнах да гледам по – спокойно на нещата. Вече не се ядосвам толкова, също спрях пиенето и в дискотеката вече не вземам повече от две бири, колкото и да ми се иска. Намалих цигарите и започнах да се грижа сериозно за двора – насадих зеленчуци и плодове, които отнемат голяма част от времето ми.
В продължение на няколко месеца не се случи нищо, косата ми не започна да расте. С изненада забелязах обаче, че поне е спряла да пада и оплешивяването не се разширява. Не мога да кажа, че съм се излекувал, но надеждата все още не е умряла. Надявам се, че ако съумея да запазя стреса на такова ниво, тогава може косата ми да порасне отново.
